Настла пътеката към сърцето си
                                   със счупени стъкълца -
извървях я боса,с усмивка.
                                   Застла леглото ни
с бодли от рози -
                                    превърнах ги в нежни листенца.
Видях старите ти рани -
                                    излекувах ги.
Прибра си всичките думи-
                                    давах ти от моите.
Поиска да те науча
                                    да вярваш в любовта.
Научих те.
                                    Повярвах,че вече вярваш.
                                    Тогава си отиде.